I. АГРОХИМИЯ И ТОРЕНЕ

1. Подхранване на есенници
Извършва се от началото до края на фенофаза братене на есенните култури. Количеството и вида на минералния тор трябва да бъдат  съобразени със следните фактори:
– физико-химични свойства на почвата;
– генетични особености на растенията;
– състоянието на посева;
– планиран реален добив;
– налични количества минерален азот в почвата;
– основно торене с фосфорни и калиеви торове (ефектът от самостоятелното азотно торене е незначителен).
За определяне на торовата норма е необходимо да се вземат почвени проби за извършване на агрохимичен анализ. На участък от 100-120 дка се вземат две средни проби (по 600 гр. едната ) съответно на дълбочина 0-30 см и 30-60 см.
Азотни торове с най-голямо приложение са следните:
 АМОНИЕВА СЕЛИТРА (амониев нитрат) – съдържа 34.1% азот в равни количества в амониева и нитратна форма.
 КАРБАМИД – съдържа 46% азот в амидна форма.Физиологично неутрален тор и подходящ за почви с кисела реакция и добра влажност. Не подходящ за карбонатни почви и за употреба при температура над 5-80С, с цел избягване на газообразните загуби.
Основни правила при торене:
– на наклонени терени не се подхранва при снежна покривка, а на равнинни се подхранва  при  височина на снежната покривка до 10 см;
– подхранването започва от по-тежките и завършва на по-леките песъчливи почви и наклонени терени;
– предимство се дава на по-слабо развитите посеви;
– торът трябва да бъде равномерно разпределен.
2. Подхранване на лозя, овощни градини, зеленчуци (лук и чесън за зелено и маруля).
При хлороза причинена от липса на желязо при овощните видове да се тори преди започване на сокодвижението.

II. СЕИТБА НА ПРОЛЕТНИ КУЛТУРИ

При първа възможност се извършва сеитба на  овес и грах. Преди сеитба е добре семената  да се обеззаразят.  За ранно полско производство на зеленчуци   започва подготовката за сеитба на парници.  Извършва се рътене и засаждане на ранни картофи.

III. РАСТИТЕЛНО – ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. Зеленчукови култури
Борба срещу чесновата муха. Напада лук,  чесън и праз, при задържане на температурата  за няколко дни над 0оС.
2.  Фуражни култури
Пръскане с хербициди срещу едногодишни  широколистни плевели при стара люцерна, преди вегетацията на културата.
3. Овощни дръвчета
Преди набъбване на пъпките прасковите се  третират срещу къдравост,  черешите, вишните срещу  ранно кафяво гниене, а  сливите и кайсиите срещу ранно кафяво гниене и сачмянка. Третиранията се извършват при температура на въздуха над 5оС. Варосване на стъблата и дебелите клони на дърветата.

IV. СПЕЦИАЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ

1. Овощни градини
През февруари голяма част от овощните видове и сортове са във фенофаза на принудителен покой, т.е. изискванията на пъпките към студ са задоволителни и те са в покой само заради неблагоприятните метеорологични условия. Ето защо нетрадиционните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижение на температурите – до повреди на вегетативните и плодните органи. Най – бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишната, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.
Довършва се изкореняването на болните, остарелите и изсъхналите неплододаващи вече дървета. Продължава ремонтът на старите и изграждането на новите телени конструкции. Продължава зимната резитба за производство и подмладяване на семковите овощни видове. При затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения. При благоприятно време започва резитбата за производство на костилковите овощни видове.
Изрязване на изсъхнали клони с цел унищожаване на натрупана зараза от ранно кафяво гниене, брашнеста мана по ябълката и прасковата, шарка по сливата, бактериално изсъхване, корояди, дървесинояди и други вредители. Премахване на старата кора с цел унищожаване на някои видове акари, плодови червеи и други.
През този месец започва и резитбата за плододаване. Най-добре е да се извърши след преминаване на зимните студове, от началото на сокодвижението (т.е. за 2012г. от средата на февруари до средата на март). При тази резитба се извършват две операции: съкращаване на клонките и прореждане. Преди резитбата всяко дърво се оглежда внимателно и се преценява какво трябва да се направи. На-напред се премахват всички счупени, изсъхнали и повредени клони. След това се пристъпва към така нареченото просветляване на короната – отстраняват се всички клонки, които растат успоредно или навътре и взаимно си пречат. На плододаващи, но с по-слаб растеж дървета трябва да се извърши  по-силно съкращение на плодните клонки. Обратно – при по-силни дървета – съкращаването на плодните клонки е по-слабо.
Извършва се оран на дълбочина 18-20 см. с цел заораване на окапалите листа, върху които се намира заразата на различни болести – струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата, ръжда по малината, сиви листни петна по касиса и др. Унищожават се зимуващи форми на някои неприятели (листоминиращи молци и др.) и се създават неблагоприятни условия за тяхното развитие.
2. Овощни разсадници
Започва засаждането на подложките в питомника.
Преглеждат се околираните през предходната година подложки. Премахват се превръзките (ако не е извършено през есента ). Присаждат се на калем подложките, чиито окуланти са загинали през зимата. Изрязва се дивата част на подложката над пъпката. Голямо значение има мероприятието да се проведе преди започване на сокодвижението, защото в противен случай младото растение отслабва. Подложките се изрязват на 2-3 см над присадената пъпка с наклон на отреза, обратен на страната на пъпката.
Изрязване на подложката на чеп на 12-15 см над присадената пъпка се практикува в разсадници, изложени на силни ветрове. Тогава младия летораст се привързва за чепа за предпазване от откъсване.
При подходяща влага се извършват първите обработки в междуредието с култиватор или дискова брана, а в реда – с фреза с отклоняваща се секция, за да се подготви почвената повърхност за третиране с почвени хербициди.
Събират се калеми за предприсаждане на дърветата от малоценни сортове и пропаднали през зимата пъпки в овощните разсадници.
3. Лозя
При необходимост се извършва ремонт  на телената конструкция. Обследват се  лозята за евентуални измръзвания на  плодните пъпки. Извършва се оран и резитба.