Общото количество вода, което изразходват зеленчуковите култури през вегетацията си, е около 500 л на един квадратен метър за доматите, 600 л – за пипера, 500 л – за патладжана, 350 л – за ранното зеле, 400-450 л – за късното зеле и т.н. Дневният разход на вода е много голям. От 2-3 л в началото на вегетацията достига до 10 л при масовото наедряване на плодовете и при беритбите. Ето защо през юли и август трябва да се полива през 3-4 дни, като се имат предвид и падналите валежи. При дъжд поливката може да се отмени, ако той е над 15-20 л на един кв. метър.

Необходимо е да се познават специфичните изисквания на отделните култури към почвената и въздушната влажност.

За доматите е нужна умерена почвена влажност, защото при повишена образуват бързо мощна вегетативна маса, а по-малко плодове. От голямо значение е подборът на сорта. Доматите изискват най-много вода при масовия цъфтеж и при наедряване на плодовете. При засушаване през този период цветовете опадват, образуват се малки плодове и върхът им загнива. При нарушен воден режим заболяват от столбур.

Изискванията на патладжана и пипера към водния режим са почти същите както на доматите. Пиперът е по-взискателен не само към почвената, но и към въздушната влажност. Затова трябва да се полива по-често, но с по-ниски поливни норми.

По отзивчивост на оптимален воден режим краставиците са на първо място. Изискванията им към почвената и въздушната влажност са еднакво високи, защото надземната им маса с голяма, изпарението е високо, а кореновата им система е слаба. Затова поливките при тях трябва да са чести (през няколко дни) с малки поливни норми – от 10 до 15 л на един квадратен метър.

В зеленчукопроизводството най-трудно, но и най-важно е да се определи времето за дадена поливка, като се имат предвид климатичните фактори. За целта се прилагат много методи, но най-лесен и почвения. Взема се почва от дълбочина 10-15 см, стиска се в ръката с пълна сила и се пуска на земята. Ако запази формата си или се разпадне леко, почвената влага е в границите на оптималната, но ако се разпадне съвсем, трябва да се полива. Може да се провери и като се направи шнур (почвата се върти между ръцете). В случай че той се образува, влагата е оптимална и няма нужда от поливане.

Друг метод е окомерният. Но той предполага голям опит и пълно познаване на културата по фази на развитие. Засега се приема, че светлият (яркозеленият) цвят на листа е показател за оптимална влажност, а тъмният (сивозеленият) – за нужда от вода.

При зеленчуковите култури от голямо значение е и засушаването, и преовлажняването на почвата при прекалено високи поливни норми. Те са много чувствителни към липсата на въздух в почвата, защото деятелните корени умират и физиологичната дейност на растенията се нарушава. Ето защо поливането с ниски поливни норми от 15 до 30 л на един квадратен метър не е вредно, но трябва да е по-често.

Зеленчуковите култури са силно чувствителни на температурата на поливната вода, особено когато се дъждува. Тя не бива да бъде по-ниска от 18-20°С. Да не се полива между 11 и 15 ч със студена вода. Още първите градинари са установили, че най-полезни са вечерните или следобедните поливки, при които температурата на водата и на растенията е почти еднаква.